Украйна удари Москва с най-малко 79 дрона, летищата временно спряха полетите

🇺🇦🎯🇷🇺 Най-малко 79 украински дрона достигнаха подстъпите на руската столица Москва през нощта, което принуди всички 4 летища на столичния авиационен възел да спрат приемането и изпращането на полети. Кметът Сергей Собянин съобщи за поредица от прехващания в месинджъра MAX, руската платформа, към която градските и регионалните власти масово преминаха от края на лятото на 2025 г. за сметка на Telegram. Росавиация потвърди наложени ограничения във „Внуково“, „Шереметиево“, „Домодедово“ и „Жуковски“.

Атаката започна късно снощи и продължи на вълни през 20–30 минути. В 23:44 ч. Собянин обяви отразена атака с 21 дрона. 13 минути по-късно той добави още 16 унищожени безпилотни самолета. В 00:19 ч. броят на свалените дронове на подстъпите към столицата достигна 49. Ново съобщение в 00:50 ч. доведе общия им брой до 59. Последното засега уточнение беше публикувано в 03:25 ч. Според него ПВО е свалила още 20 дрона, с което общият брой за нощта достигна 79. Броят е по официални руски данни без независимо потвърждение и може да нарасне значително в рамките на сутрешните сводйи, тъй като те обикновено се допълват в хода на деня.

Ограниченията за полетите започнаха във „Внуково“ и „Жуковски“ още преди полунощ и до 01:44 ч. бяха обхванали всички летища в столичния регион. „Шереметиево“ обяви сигнал „Ковер“ – руски протокол за временно затваряне на въздушния коридор над летището за кацане и излитане. 5 полета от Турция бяха върнати по средата на пътя заради ограниченията на „Внуково“, а над 20 самолета от други градове към руската столица също поеха обратно към летищата, от които са излетели. На самото „Внуково“ около 75 полета изчакваха разрешение за кацане или излитане, на „Шереметиево“ – 50, на „Домодедово“ – 10, а на „Жуковски“ – 7. Част от самолетите бяха пренасочени към летищата в Санкт Петербург, Нижни Новгород и Ярославъл. Росавиация обясни спирането с нуждата да се осигури сигурността на гражданската авиация, без да уточнява заплаха за конкретна писта или терминал.

Според съобщение, придружено от екранна снимка от Flightradar24, по време на атаката 8 руски военни и правителствени самолета са били евакуирани от авиобаза „Чкаловски“ в рамките на 30 минути и се движат един след друг на изток. Посочени са три Ту-154М, два Ил-62 – един Ил-62М и един Ил-62МК, два Ан-148-100ЕА и един Ту-214ПУ – въздушен команден и комуникационен пункт за висшето политическо ръководство на страната. Крайната им дестинация засега е неизвестна.

Към момента на публикацията не се съобщава за пострадали или поразени сгради в самата столица. Някои места, където паднаха отломки от свалени дронове, работят екипи на спешните служби. В областта обаче последствията изглеждат по-сериозни: в нощните бюлетини се споменава мъж, ранен при удар с дрон над Ростовска област, а губернаторът Юрий Слюсар съобщи за пожар и поразени складове и производствени обекти в Аксай, както и за дронове над Чертковски район и Батайск. Мониторинг канали съобщиха, че дрон е поразил и центъра за данни на Yandex във Владимирска област – същия обект, който компанията обяви за напълно спрян след предходен удар на 11 октомври.

Нощната атака се вписва в интензивна серия от удари по Московска област през последните две седмици. На 6 октомври украински дронове поразиха ЛПДС „Володарская“ – най-голямата петролна база в региона, през която годишно преминават около 3 млн тона нефт и нефтопродукти за снабдяване на столични летища –„Внуково“, „Домодедово“ и „Шереметиево“. Според руските власти в тогавашното нападение са участвали над 650 безпилотника. На 9 октомври нова атака затвори и четирите летища за часове и принуди самолет с руски правителствени служители да кръжи над столицата, преди да промени курса си към Санкт Петербург – първият документиран случай на подобно пренасочване, откакто се води пълномащабната война.

В нощта на 13-14 октомври Министерството на отбраната отчете 902 свалени дрона над цялата страна. 493 от тях се насочваха към Московска област, а 180 бяха неутрализирани в непосредствена близост до самата столица. Тогавашното затваряне на аерогарите продължи повече от 8 часа. Същата нощ, но на територията на Саратовска област, удар засегна център за данни на Сбербанк в Балаково. Губернаторът Роман Бусаргин съобщи за загинала жена и поразени жилищни сгради – напомняне, че липсата на жертви в самата Москва не е общо правило за цялата кампания, а особеност на района на столицата. Тази нощ вълна бележи петото поредно денонощие, в което Московска област обявява тревога за опасност от дронове – честота, описана от Росавиация и местните власти като нетипична дори за последните две години на войната. По абсолютен брой дронове тазнощният удар остава под пика от 13 срещу 14 октомври, когато 180 дрона бяха свалени в непосредствена близост до града; тогавашният налет и до днес е най-масираният, регистриран пряко над самата руска столица.

Самата Москва също е понесла трайни щети от подобна кампания – последиците за нея не се изчерпват с прехванати в небето дронове. Московският НПЗ на „Газпромнефт“ в район Капотня, най-големият в града, по данни на Reuters спря работа след удар на 20 май и поднови след няколко дни по-късно. След поредна серия от удари на 16 и 18 юни обаче, двете му основни инсталации за първична преработка бяха извадени от строя, а заводът спря отново за по-дълго. Според по-късна оценка на агенцията той няма да заработи и до края на есента. „Газпромнефт“ не е отговорила на запитванията на Reuters по случая. Тази нощ ударът е насочен към въздушния трафик и следва същата логика на натиск, прилагана по-рано тази година срещу самата инфраструктура за преработка на нефт за руската столица.

Обявеният брой дронове в отделните нощи варира в интервала 50-900 – разлика, която идва не от самото нарастване на атаките, а от различния обхват на отчитането. Собянин брои единствено дронове, насочени към столицата и областта, докато Министерството на отбраната съобщава общ брой за цялата територия на Руската федерация, включително южните и западните руски области по маршрута на дроновете, насочени към вътрешността на страната. Отчетът на Собянин и отчетът на Министерството не си противоречат: 79-те дрона от отчета на московския кмет са част от общия брой за Русия, която е била насочена конкретно към града.

Отвъд самата атака украинската кампания през последните седмици следва ясен модел: редуване на удари по петролна и логистична инфраструктура около Москва с опити да бъде парализиран въздушният трафик в столичния регион, без директно засягане на жилищни квартали. Към момента на публикуване на този текст сигналът „Ковер“ остава в сила за част от градския авиационен възел, а точният брой на отменените полети все още не е обобщен от самата Росавиация. За разлика от обичайната украинска сдържаност след удари дълбоко в руска територия, президентът Володимир Зеленски коментира мащаба на тазнощната кампания, макар и без да потвърждава конкретни цели:

„Просто ще има дронове в небето на Русия, в мащаб, който трябва да се вземе предвид“, предупреди той, с което потвърди отново септемврийската си закана руското небе да се превърне в „на практика затворено“. Следващите уточнения на московските власти вероятно ще увеличат крайния брой свалени дронове.

Над 280 полета на московските летища закъсняха или бяха отменени при вълна от 403 дрона

🇷🇺✈️🚫 Над 280 полета на московските летища закъсняха или бяха отменени днес сутринта, след като през нощта към столичния регион се насочиха 403 украински дрона. Кметът Сергей Собянин съобщи броя безпилотни летателни апарати за периода от 20:30 ч. снощи до 08:30 ч. днес местно време. Той уточни, че повечето са били свалени далеч от града, а 25 са унищожени на неговите подстъпи.

Москва и Московска област обаче не бяха единствена цел. Министерство на отбраната отчете 560 свалени дрона за период от 12 часа до 08:00 ч. сутринта. Дронове бяха свалени над 15 области и окупирания Крим, както и Азовско и Черно море.

Telegram каналът „База“ пусна разбивка по летища:

• Внуково: 113 закъснели, 11 отменени
• Шереметиево: 124 закъснели, 6 отменени
• Домодедово: 26 закъснели, 1 отменен

Федералната агенция за въздушен транспорт (Росавиация) отново въведе временни ограничения за кацане и излитане на самолети на 4-те столични летища (Внуково, Домодедово, Жуковски и Шереметиево), които по-късно бяха отменени.

Същите летища работят с прекъсвания от нощта на 8 срещу 9 октомври. Тогава заради заплаха от дронове бяха затворени Внуково, Домодедово и Жуковски, а над 150 полета закъсняха, съобщи The Moscow Times. Забраната отпадна към 07:00 ч. Въпреки това се наложи летище Жуковски да преустанови работа още два пъти след това. Около 15:40 ч. на 9 октомври Росавиация въведе ограничения на четирите летища, докато над Москва и региона вървеше украинска атака с дронове и малки балони. Ограниченията продължиха до 18:40 ч. Според изданието „Осторожно, новости“ за тези 3 часа закъснелите полети са над 200, а отменени – над 100. Същия ден Министерството на регионалната сигурност на Ярославска област съобщи за свалени малки разузнавателни балони, които по думите му са изстреляни от украинска територия.

Ограниченията попречиха и на 5 самолета на специален летателен отряд „Россия“, отговорен за транспорта на държавното ръководство, да кацнат от първия опит. Поне 3 броя широкофюзелажни Ил-96 се завръщаха от Туркменистан, където президентът Владимир Путин взе участие в срещата на върха на ОНД. По данни на Flightradar24, цитирани от „Медуза“, два от самолетите кръжаха над Москва и Подмосковието и кацнаха във Внуково малко след 18:00 ч. Третият с регистрация RA-96025 беше отклонен към летище Пулково в Санкт Петербург и едва оттам долетя до Москва. Официално не е известно с кой точно самолет е пътувал Путин. Изданието „Агентство“ допуска, че е бил на RA-96025, с който е пристигнал в Туркменистан на 8 октомври.

ТАСС определи нощната атака като една от най-мащабните срещу руската столица от началото на войната. Отчетите на самия Собянин показват поне 4 по-големи вълни само от средата на август насам. През август той отчете около 600 дрона при атаката в нощта на 15 срещу 16 август и 637 в нощта на 17 срещу 18 август. Най-масираната досега е атаката през нощта на 19 срещу 20 септември, последен от трите дни на избори за Държавна дума, с над 1600 дрона. Само 4 дни преди сегашната атака, в нощта на 5 срещу 6 октомври, дроновете бяха 650, а двама души загинаха в Подмосковието.

На 1 септември във вечерното си видео президентът Володимир Зеленски се обърна към авиокомпании, застрахователи и всички, които все още използват ключовите руски летища: „руското небе става изцяло опасно“. Украйна, каза той, „не заплашва самата гражданска авиация“, но небето над Русия „де факто ще се затваря“. Путин отговори, че ако такова нещо е било казано на глас, това е „заявка за държавен тероризъм“. Министърът на транспорта Андрей Никитин заяви на другия ден: „Мисля, че няма да допуснем съществени прекъсвания в гражданската авиация“.

За януари–септември 2026 г. честотата на отменените редовни пътнически полети в Руската федерация е скочила двойно спрямо година по-рано, сочат данни на „АлфаСтрахование“. Над 7,6 млн. души са чакали да излетят повече от 3 часа, два пъти и половина над 2025 г. Представители на бранша, разговаряли с вестник „Комерсант“, посочват и причина, която не е пряко свързана с въздушните опасности: честите затваряния помагат на превозвачите да прикрият състоянието на самолетния парк. Според изданието авиокомпании не са пуснали в експлоатация 20% от самолетите си преди най-натоварения сезон, а при водещи превозвачи, с изключение на „Аерофлот“, една трета от самолетния парк не се използва.

Застрахователят, който проследява полетите на 30 руски и около 60 чуждестранни авиокомпании, свързва влошаването с ограниченията на въздушното движение заради заплахата от украински дронове. От края на април в южните и централните области почти всеки ден се задейства планът „Ковьор“ (буквално „килим“) – процедура, при която въздушното пространство се затваря, а самолетите кацат или се отклоняват. Всички четири летища на столицата днес бяха затворени за втори пореден ден.

Московска област не пусна сирени при най-големия удар, докато течеше вотът

🇷🇺 Московска област остана без сирени за въздушна тревога и SMS известия за местното население при мащабната украинска атака към региона през нощта на 19 срещу 20 септември, последния ден от изборите за Държавна дума. При много по-малки атаки властите са използвали и двата метода за известяване. Институтът за изследване на войната (ISW) стига до заключение, че столичните власти са поставили високата избирателна активност над защитата на цивилните.

Властите ограничиха мобилния интернет – обичайна мярка  по време на украински атаки, предназначена да затрудни дроновете, които използват мобилните мрежи. Този път обаче ограниченията бяха въведени без публично известие. Жителите се оплакваха от липсата на сведения в Telegram канала на губернатора Андрей Воробьов, докато коментарите в него не бяха изключени. Известен руски военен блогър, близък до Кремъл и цитиран от ISW, алармира, че подобно отношение подкопава доверието във властите, а подобни ограничения на връзката по думите му „не помагат особено“.

Системата за предупреждение в Московска област съществува, като е била задействана в отговор на много по-незначителна заплаха. Във вечерните часове на 2 юни, когато два дрона летяха към столицата, руската държавна система за реагиране при извънредни ситуации за първи път изпрати официално съобщение до телефоните в областта: „В Московска област е обявена заплаха от безпилотни летателни апарати. Останете у дома и не се приближавайте до прозорците или отидете в укритие.“ Съобщението предупреди за спиране на мобилния интернет. Тогава властите предварително обявиха мярката, която на 20 септември въведоха без предупреждение.

ISW описва нощния удар като най-мащабния украински удар с ракети и дронове срещу стратегически цели в Московска област от началото на войната. Столичният кмет Сергей Собянин съобщи, че ПВО е прехванала над 1600 дрона над цялата страна, сред които 450 на подстъпите към Москва. Воробьов отчете 249 свалени или заглушени дрона над 17 общини в областта.

Областните власти съобщиха за 3 убити и 20 ранени, включително деца. Сред жертвите са 74-годишен мъж от Орехово-Зуевски окръг и 44-годишна жена от Раменское, където пожар изпепели покрива на 21-етажен жилищен блок, от който бяха евакуирани 400 души. В Нови Котелники изгоряха апартаменти от висок блок, докато в Софьино избухна пожар в логистичен комплекс с площ около 290 000 кв. метра. „Медуза“ съобщи, че е била поразена и ТЕЦ-22 в Дзержински, която снабдява с топлина и електроенергия югоизточната част на Москва и съседни райони. Летищата Внуково, Домодедово, Шереметиево и Жуковски ограничиха работа и около 100 полета закъсняха или бяха отменени.

Удар понесе и рафинерия „Газпромнефт-Москва“ в квартал Капотня, на около 16 км от Кремъл. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна съобщи за голям пожар и повредена основна инсталация за първична преработка на суров петрол. Сред посочените като поразени съоръжения са дестилационната инсталация АВТ-6, комбинираната инсталация за преработка и инсталацията за изомеризация.

Заводът е сред най-големите в Русия, с капацитет за преработка на 12 млн. тона годишно, и при нормална работа покрива близо 40% от столичния пазар на горива. Украинската компания Fire Point заяви, че нейни далекобойни ударни дронове FP-1 са поразили завода, който е спрял работа изцяло. Това е поне четвъртата атака срещу него от май месец насам, след ударите на 17 май, 16 юни и 18 юни. След юнските атаки Reuters цитира източници в бранша, според които рафинерията едва ли ще възобнови работа преди 2027 г. От това изявление на Fire Point не става ясно дали преди последния удар е била възстановена част от преработката.

Атаката продължава украинската кампания на удари по руската рафинерийна промишленост, която не спря и след призивите, отправени от Вашингтон. На 13 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп публично поиска Киев да спре ударите по рафинерии, защото според него те повишават цените на дизела по света. На другия ден той обяви, че двете страни са постигнали съгласие да не атакуват енергийни обекти, въпреки сведенията, че в Киев не са знаели за такава договорка. Москва не прие предложението. По информация на Financial Times руският президент Владимир Путин не желае подобно споразумение преди зимата, защото разчита ударите по украинската енергетика през студените месеци да принудят Киев да направи отстъпки. Володимир Зеленски многократно потвърди, че Украйна е готова на взаимен мораториум върху ударите по енергийни обекти.

Капотня е последната цел в дълга серия от удари по руската нефтопреработка. В нощта срещу 13 септември дронове поразиха рафинерия ТАНЕКО на „Татнефт“ в Нижнекамск, Република Татарстан, на около 1200 км от Украйна, и подпалиха резервоар. През същата нощ украински удари поразиха инсталация за първична преработка и резервоарен парк на „Славянск ЕКО“ в Славянск на Кубан, Краснодарски край, който остава един от най-големите независими рафинерии в Южна Русия, с проектен капацитет от около 5,2 млн. тона суров петрол годишно.

Новите удари засягат отрасъл, в който обемите на преработка вече са ниски. Според сметки на Bloomberg през юли руските рафинерии са преработвали 3,6 млн. барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. Забраната за износ на бензин и дизел е удължена до края на януари 2027 г., като от септември за дизела действат изключения.

Според ISW украинските сили не са ударили целенасочено избирателни секции или друга инфраструктура за провеждането на избори. Задействане на сирените и изпращане на съобщения можеше да предупредят милиони жители за заплахата от украинските дронове в московското небе няколко часа преди отварянето на секциите. Официално отчетената избирателна активност в Русия достигна 59,32% – почти 8% пункта над тази на изборите през 2021 г.

Властите ограничиха полетите и мобилната връзка, прилагайки мерки за сигурност на въздушния трафик и за затрудняване на дроновете, но не предупредиха пряко населението. Това обаче има прецедент отпреди изборите. На 18 юни, по време на най-мащабната към онзи момент атака, когато също горя рафинерията в Капотня, жители на Котелники и Орехово-Зуево се оплакваха, че не са получили „нито един SMS, нито една сирена“. Властите в Орехово-Зуево обясниха, че предупреждения се подават „според текущата оперативна обстановка и само при непосредствена заплаха“.

Юнският случай не изключва оценката на ISW за изборен мотив, но показва, че липсата на предупреждения не е възникнала с вота. Наличните сведения не позволяват да бъде установено дали властите са действали заради изборите, дали са следвали вече прилаган подход, или са съчетали двете. Не може да се установи и как липсата на предупреждения е повлияла върху избирателната активност.

Реакцията при бъдещи атаки със сходен мащаб извън изборния период може да помогне за оценка на тези обяснения. Подновяването на предупрежденията би подкрепило хипотеза за действителен изборен мотив на 20 септември. Продължаващото отсъствие на сирени и съобщения би насочила към траен проблем със способностите за уведомяване на населението, при който жителите разчитат на местни чатове вместо на официална информация.

Кадри от Москва: Руски войник взриви собствена петролна база при опит да свали дрон с ПЗРК.

🔥 Кадри, заснети от китайски гражданин, станал неволен свидетел на масираното украинско нападение в Москва от вчера сутринта, не просто са запечатали горящата рафинерия от нов ъгъл. Докато украинските дронове кръжат в небето над район Капотня, нито един от тях всъщност не удря депото за съхранение на петрол, в което капакът на един от резервоарите излита във въздуха.

Този зрителен ъгъл разкрива един доста интересен детайл. Незнайно защо руски военнослужещ стига до извод, че е съвсем разумна идея да изстреля ракета с топлинно насочване в непосредствена близост до рафинерията, която точно по това време е обгърната от пламъци.

По обясними причини преносимият зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) не успява да прехване украинския дрон и поради високата си скорост ракетата се забива директно в петролната база, което довежда до мощна експлозия.

Масирана атака на украински дронове срещу Москва: петролна рафинерия отново в пламъци.

🇺🇦🎯🇷🇺 Тази сутрин жителите на Москва отново се събудиха подложени на най-тежката украинска атака с дронове срещу руската столица от самото начало на пълномащабната война, при което десетки експлозии огласиха града, а гъст черен пушек покрива небето над цели райони от града.

Десетки дронове бяха насочени към града в малките часове на нощта, докладваха кметът Сергей Собянин и местни мониторинг канали. Основна мишена на атаката отново беше петролната рафинерия в район Капотня, която беше поразена за втори път за последните 48 часа, което предизвика силни пожари в съоръжението.

В ранните часове на днешния ден Собянин обяви, че системите за ПВО са свалили 33 дрона, приближаващи се към Москва, и докладва за „леки щети“ по сграда в търговския център „Садовод“ в югоизточната част на града. В съобщението той обяви, че няма жертви, а екипи на спешна помощ работят на всички места на инцидентите.

Федерална агенция за въздушен транспорт „Росавиация“ въведе временни ограничения за полети на летищата „Внуково“, „Шереметиево“ и „Жуковски“, разположени в периферията на Москва.

Снимки и видеа, публикувани от местни жители в социалните мрежи, показват десетки пожари и експлозии на няколко места в града. Telegram каналът Exilenova+ разпространи кадри, показващи горящите последни етажи на висока сграда, както и няколко пожара на различни точки от предприятието.

Този пореден украински удар срещу Москва идва по-малко от три денонощия след като тя порази петролната рафинерия на столицата с далекобойни дронове – операция, описана от украинския президент Володимир Зеленски като „справедлив отговор на руските удари“.

Отделна вълна от дронове беше насочена към град Гуково в Ростовска област, разположен само на няколко километра от границата с окупираната Луганска област. Местните жители съобщиха за силен пожар в района след попадение на дрон. Кадри от него също бяха разпространени в социалните мрежи. Мониторинг канал Exilenova+ съобщи, че е бил ударен петролен терминал в Гуково. Губернаторът на областта Юрий Слюсар заяви, че при удара е загинал един човек, а други двама са били настанени в болница след като са пострадали при атаката. Слюсар докладва за щети по локомотив и пожари в „два търговски обекта“, но не спомена нито дума за попадение в обект на петролната индустрия, нито уточни кои точно обекти са били подложени на атака.

Разположена близо до Азовско море и граничеща с Украйна, Ростовска област играе ключова логистична роля за военните усилия на Кремъл поради своята близост до фронтовата линия. Петролни терминали, рафинерии и друга инфраструктура в региона многократно са били обект на украински удари.

Според анонимни източници от руската индустрия, цитирани от Reuters, успешният украински удар срещу Москва преди два дни е принудил ръководството на рафинерията да обяви прекратяване на работата ѝ. По-предишна украинска атака на 17 май също спря временно производството в съоръжението.

През последните месеци Киев ескалира своята кампания за далекобойни удари по военни, индустриални и енергийни цели в Руската федерация, като дронове многократно достигат Москва и други региони на стотици и дори хиляди километри от най-близките украински позиции. В отговор руското военно командване подсили ПВО в столицата, където разположи допълнителни зенитно-ракетни комплекси „Панцир-СМД-Е“ върху покривите на цивилни сгради в Москва. Тези мерки не спряха украинските дронове от това да ударят града два пъти през последната седмица.

Москва и Московска област са под масирана атака от украински дронове.

🇺🇦✈️🇷🇺 Москва и Московска област се намират под масирана атака от украински дронове. Това става ясно от десетки видеа, заснети на различни локации, които се споделят широко в социалните медии. На тях се виждат ударни дронове да летят необезпокоявано в небето над руската столица.

На кадрите ясно се забелязват безпилотни апарати от самолетен тип, които съвпадат визуално с украинските далекобойни дронове Ан-196 „Лютий“ и FirePoint FP-1. Въпреки че над столицата се намират десетки въздушни заплахи, до момента не е прозвучала нито една сирена за въздушна тревога.

На този фон петролната рафинерия (НПЗ) в столичния район Капотня спешно започна да изпуска налягането от своята система, за да минимизира евентуалните щети с оглед на предстоящото директно попадение.

През изминалата нощ дежурните средства за противовъздушна отбрана (ПВО) са прехванали и унищожили 172 украински дрона от самолетен тип над територията на Руската федерация и анексирания Крим. Това съобщиха от Министерство на отбраната на Руската федерация, като уточниха, че става въпрос за периода от 20:00 часа в понеделник до 07:00 часа във вторник.

Според ведомството украинските дронове са били свалени в Московска, Астраханска, Брянска, Белгородска, Курска, Калужка, Воронежка, Волгоградска, Тамбовска, Орловска, Ростовска, Тулска и Рязанска области, а също в Краснодарски край, анексирания Крим и над акваториите на Азовско и Черно море. След 07:00 часа сутринта кметът на Москва Сергей Собянин съобщи за унищожаването на още 21 БПЛА в столичния регион. Общо за тази сутрин той отчете 35 свалени безпилотни апарата.

В Краснодарския край е избухнал пожар в нефтебаза в станица Полтавская, Красноармейски район, вследствие на падащи отломки от дрон, настояват от регионалния оперативен щаб. При инцидента няма пострадали. Освен това атаката с дронове временно е наложила затварянето на шосейния път между станица Полтавская и хутор Трудобеликовски.

В Белгородска област двама души са пострадали при удар на FPV-дрон по автомобил край село Дорогощ. Те са получили осколочни травми по различни части на тялото, като вече им се оказва нужната медицинска помощ.

Московската рафинерия спря работа след удар на украински дрон; атакуван е и завод на „Лукойл“.

🇷🇺 Московската петролна рафинерия временно прекрати производство след удар с украински дрон на 17 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на източници от местната индустрия.

Операциите в предприятието, собственост на „Газпромнефт“, разположено в югоизточната част на столицата, бяха прекратени с цел защита и намаляване на по-нататъшните рискове, въпреки че според докладите ударът е причинил минимални структурни щети по завода.

Източници на Ройтерс, пожелали анонимност, посочват, че рестартирането на мощностите за преработка се очаква да отнеме няколко дни. Рафинерията играе ключова роля в снабдяването на руската столица с гориво.

Кметът на Москва Сергей Собянин потвърди за инцидента и заяви, че дрон се е разбил близо до обекта. По предварителни данни, предоставени от градоначалника, при удара са ранени 12 души – предимно строителни работници, намиращи се близо до портала на завода.

Собянин подчерта, че основната преработвателна технология на рафинерията е останала непокътната. От „Газпромнефт“ не са отговорили на запитванията на Ройтерс за коментар относно атаката или спирането на работата.

Временното затваряне засяга един от най-значимите активи за производство на енергия в региона. По данни на индустрията през 2024 г. рафинерията е преработила 11,6 млн метрични тона суров петрол, произвеждайки 2,9 млн метрични тона бензин, 3,2 млн метрични тона дизел и 1,3 млн метрични тона битум.

Спирането на работата на предприятието съвпада с друг мащабен удар по руската енергийна инфраструктура тази седмица, когато украински дронове атакуваха рафинерия „Лукойл-Нижегороднефтеоргсинтез“ в Кстово, Нижегородска област – атака, потвърдена по-късно от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна.

Анализатори, работещи с публично достъпни източници, съобщиха, че ударът е поразил основна инсталация за преработка на нефт, предизвиквайки пожар на мястото. Рафинерията в Кстово е четвъртата по големина в Русия, която отговаря за близо 5 процента от общия капацитет за преработка на суров петрол в страната.

Летищата на Москва понасят най-тежкия срив от началото на годината.

🇷🇺 Московските летища преживяват най-тежкия срив в авиацията от началото на годината, предизвикан от масираните украински атаки с дронове и въведените ограничения на полетите, съобщи „Агентство“, според което най-малко 450 полета са били забавени, а много други са отменени или пренасочени към алтернативни летища.

Украйна поднови атаките с дронове срещу руска територия в отговор на отказа на Москва от предложението за дългосрочно примирие, отправено от украинския президент Володимир Зеленски. На 6 май, първия ден от очакваното примирие, Русия извърши над 1800 нарушения и атакува детска градина в Суми, убивайки една жена.

Най-тежка остава ситуацията на международно летище „Внуково“, където ограничения за полети са активни от 18 часа насам. Някои пътници чакаха в продължение на над 12 часа за своите полети и бяха принудени да нощуват по пода на терминалите. Междувременно въздушният транспорт в Украйна е напълно преустановен от началото на руската инвазия през февруари 2022 г.

Пресслужбата на „Внуково“ отправи призив към пътниците да са „готови за по-дълго чакане, включително на борда на самолетите“. По време на фактическата парализа на аеродрома бяха планирани 173 заминаващи и още 158 пристигащи полета, част от които бяха пренасочени към летищата „Шереметиево“ и „Домодедово“.

Десетки дронове в небето над руската столица предизвикаха най-тежкия хаос в руската гражданска авиация от началото на годината. Кметът на Москва Сергей Собянин твърди, че руското ПВО уж е свалило 54 дрона през нощта срещу 7 май, които са приближавали руската столица. В същото време прокуратурата започна проверки заради масовите закъснения на полети и транспортния колапс, засегнал столичните летища.

Авиационната система на Москва се оказва неспособна да се върне обратно към нормален режим на работа от три дни насам. На летище „Шереметиево“ най-малко 24 излитания имат закъснения, докато 8 полета бяха отменени. Над 160 допълнителни полета пристигнаха със закъснение или се очаква да закъснеят в близките часове. Летище „Домодедово“ е засегнато от системен колапс с десетки отменени полети. Хаосът в руската летищна система ескалира на 5 май, когато в рамките на денонощие бяха отменени над 200 редовни полета.

Украински дрон удари популярния парк „Патриот“ в Подмосковието.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински камикадзе дрон е нанесъл удар по военния парк „Патриот“ в покрайнините на Москва, разглеждан като една от емблемите на руската военна пропаганда. Това съобщава аналитичният проект Dnipro OSINT, който уточни, че дронът е поразил сградата, обозначена като павилион „С“.

Според наличните кадри се смята, че атаката е извършена с новия модел далекобоен безпилотен самолет „Лютий“, способен да носи бойна глава от 75 кг на дистанции над 1000 км. Общата бойна маса на дрона надвишава 200 кг.

В интервала между полунощ и 6 ч. сутринта, руските системи за противовъздушна отбрана са се опитвали да прехванат десетки безпилотни летателни апарати, насочени към Москва, но въпреки това част от тях са пробили защитата, достигайки до целите си.

Московският кмет Сергей Собянин съобщи, че са „унищожили или прехванали“ общо 159 дрона над различни региони от страната, от които 46 в района на столицата. През нощта Собянин направи най-малко седем отделни изявления, в които съобщаваше за неутрализирани въздушни заплахи, идващи към Москва.

В резултат на наситената въздушна атака временно беше спряно обслужването на полети на трите главни столични летища, Внуково, Домодедово и Жуковски, където федералната авиационна служба Росавиация е възобновила нормалните полети чак рано сутринта.

„Парк Патриот“ – витрина на руската военна пропаганда

„Парк Патриот“ е основан през 2016 г. за витрина на руската военна мощ. Неговите гости могат да разгледат оръжия и техника, да участват в реконструкции на битки и да се запознаят с експозиции, прославящи участието на Русия в различни войни.

След началото на пълномащабната агресия в Украйна през 2022 г. той започна да играе ключова роля за тиражиране на милитаристка пропаганда, предназначена основно към младото поколение. Структурите, действащи в пределите на парка, са цел на международни санкции. През ноември 2024 г. Великобритания наложи редица ограничения на руската организация „Авангард“, занимаваща се с патриотично възпитание на деца и младежи, като се започне от начална военна подготовка и се стигне до тежка идеологическа индоктринация. Британското правителство смята, че с дейността си организацията оказва пряка подкрепа на руската агресия срещу Украйна.

Масирани атаки и срещу руския отбранителен сектор

Украински дронове са поразили и единствения завод за производство на полупроводникови прибори в Орловска област и едно от ключовите предприятия за производство на електронни компоненти за съвременното руско въоръжение. По-рано тази нощ на главните московски летища беше задействан план „Ковьор“ – кодов сигнал за въвеждане на въздушна тревога и мерки за евакуация в случай на масирани атаки.

Масираната украинска атака с дронове срещу 13 руски области.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха най-мащабната си атака с дронове от началото на годината, насочвайки стотици безпилотни летателни апарати към най-малко 13 области на Руската федерация.

123 безпилотни летателни апарата, включително шест над Московска област и един над столицата Москва са били прехванати от системи за противовъздушна отбрана, съобщиха от руското министерство на отбраната.

В небето над руската столица са били свалени дронове в Щелково, Коломна, Раменское, Подолск и в Троицки район на Москва, според съобщение на кмета Сергей Собянин. Атаката предизвика спиране на работата на три московски летища - Внуково, Домодедово и Жуковски. Шест самолета са пренасочени към алтернативни летища.

Според руските военни 20 дрона са били свалени над Рязанска област, която е съседна на Москва.

По-рано местни канали в Telegram съобщиха, че местни жители са споделили за експлозии в близост до местната рафинерия, където е избухнал силен пожар.

Предприятието на Ryazan Oil Refining Company, филиал на Роснефт, е критично за петролната индустрия на страната и според запознати произвеждащо гориво, което е от ключово значение за руската военна авиация.

По-късно ASTRA публикува кадри от пожар на територията на Ново-Рязанска ТЕЦ, която се намира непосредствено до рафинерията.

Областният губернатор Павел Малков потвърди сведенията за въздушна атака срещу града, като уточни, че останките на един от свалените дронове са паднали върху частен имот, предизвиквайки пожар, който вече е потушен. В същото време той не спомена нищо за ситуацията в рафинерията.

Според сутрешната сводка от руското министерство на отбраната 37 украински дрона са свалени в Брянска област, 17 в Курска, 17 в Саратовска, 7 в Ростовска, 6 в Белгородска, 3 във Воронежка, по 2 над Тулска, Орловска и Липецка област, както и 1 над окупирания Крим.

Росавиация въведе временни ограничения за пристигащи и излитащи самолети на летищата Казан, Нижни Камаск, Пенза, Самара и Саратов, според говорителят на агенцията Артем Кореняко.

Днешната атака с дронове на руска територия е най-мащабната от началото на годината, докато най-мащабното нападение през миналата година беше извършено в нощта срещу 1 септември, когато руските военни се похвалиха с унищожаването на 158 дрона.